Великанът от Родопите – Личен разказ

Във всяка една митология съществуват легенди за великани – гигантски хуманоидни същества, обитаващи гористи местности и високи планини. Хората обичаме да казваме, че зад всеки мит се крие поне капка реалност.
Още през Средновековието започват да се появяват изображения на огромни хуманоидни фигури – високи колкото къщи. Появяват се и първите сведения за изкопани кости с размерите на човешки ръст, както и разкази за същества, които не се вписват в познатата ни представа за човека.

В тази статия искам да ви разкажа мое лично преживяване, свързано с човек, който твърди, че се е сблъсквал с подобна находка.

Случи се през лятото на 2017 година.
Със съпругата ми бяхме на кратка почивка в родопското село Лещен. Горещо препоръчвам това място на всеки, който не е посещавал този край – уникална природа, топли хора и кухня, за която няма нужда от думи.

В деня след пристигането ни аз се бях отдал на заслужен мързел, опитвайки се да настроя конзолата към телевизора в къщата. Съпругата ми предложи да отидем до съседната Ковачевица. Не бях особено въодушевен, но когато спомена, че там правят отлично плодово вино, след малко вече чаках до колата.

Ако някога посетите Ковачевица, трябва да знаете, че селото няма изход – автомобилът се оставя още в началото.

След разходката си купих няколко бутилки черешово вино и зачаках жена ми, която разглеждаше сувенирните магазинчета. Докато чаках, вниманието ми беше привлечено от една къща с изографисани символи по фасадата. Приближих се да ги разгледам.

Тогава ме заговори човекът, който стоеше наблизо.

— Идвали ли сте друг път тук?

Обясних му, че за първи път съм в Ковачевица, но съм посещавал местностите около Крибул и светилището там – веднъж, за да помогна на близък човек, а после с изследователски интерес, тъй като мястото е известно с аномалиите си.

Той кимна бавно и каза:

— Понякога си мисля, че тези планини са на друга планета. Тук се виждат и чуват много неща.

Това изречение беше достатъчно, за да привлече цялото ми внимание.

Човекът ми разказа, че се занимава със строителство. През 2004 година купил наследствен имот в района на Крибул. Къщата била в окаяно състояние и се наложило да бъде съборена, за да се изгради нова.

Преди събарянето той и екипът му изнесли всичко от вътре. Мазето обаче било срутено и затрупано с дъски и мазилка. Работили бавно, разчиствали на ръка. Едно от последните неща, които извадили, била стара ракла – типична за възрожденските къщи.

Когато я отворил, вътре – по цялата ѝ дължина – лежала голяма продълговата кост.

Попитах го дали не е била от животно – бивол или кон. Той поклати глава. Брат му отглеждал животни, помагал при разфасоване, познавал костите добре. На следващия ден показал находката на позната медицинска сестра. Тя потвърдила, че костта прилича на човешка бедрена кост, но била поне три пъти по-голяма от нормалната. Повече не можело да се каже без изследвания.

Около седмица той разказвал на хората за находката.
Една сутрин пред къщата му спрял модерен за времето си автомобил, придружен от патрулка. Хората се представили като служители от музей. Не казали кой. Взели костта и си тръгнали. Не оставили документ. Не оставили име.

— Не я ли снима? — попитах аз.

— Хвана ме страх — отговори той. — А и помниш ли какви камери имаха телефоните тогава?

Като се замисля, това е било мъдра постъпка.

По-късно се свързал с предишния собственик на къщата. Човекът не знаел за подобна находка. Къщата била на баба му и дядо му, а мазето било срутено от повече от десет години. Но споделил нещо друго – дядо му бил страстен иманяр. И като дете често го плашели, че ако не слуша, великан ще дойде да го изяде.

Разменихме още няколко думи. Благодарих за историята и се запътих към колата.

Какви са тези великани, и дали има останали от тях?
Откакто светът стана глобален чрез интернет, съществуват хиляди форумни публикации, статии и сигнали за откриване не само на огромни човешки кости, но и на цели скелети. Едни са намерени при разкопки, други при разчистване на стари постройки, трети в изоставени гробници.

Общото между всички тях е едно:
няма ясни фотографии и няма изложени останки в музеи.

Не говорим само за Балканите. Подобни разкази съществуват на всички континенти. Всяка митология – от най-древните азиатски, през шумерската и древноегипетската – споменава за великани. Не като диви зверове, а често като мъдри същества, част от по-стар свят.

А защо да няма такива и тук?
Достатъчно е да си припомним легендите за Хиперборея, която според някои източници е свързвана именно с нашите земи.

Ако искате да проследим заедно корените на тази аномалия и да се опитаме да разберем дали става дума за древна изгубена цивилизация или за нещо, съществувало паралелно с нас, темата „Гигантските скелети“ е разгледана подробно в трети брой на BGPentagram.

BGPentagram е независим проект и част от материалите ни съществуват извън свободния достъп – не защото са „ексклузивни“, а защото изискват време, внимание и свобода на изследването. Ако искаш да продължим заедно теми като тази – без реклами, без алгоритми и без редакционни компромиси – мястото за това е Patreon страницата на BGPentagram.
👉 Patreon – BGPentagram