Играта на душите – историята на Таро

Франция, януари 1804 година

По кален път се чува звук от копита – мъж с качулка галопира към дома на известната гадателка мадам Ленорман под булото на нощта. Историите за способностите ѝ да предсказва бъдещето с карти са го заинтригували достатъчно, за да поиска да се убеди сам в тях. Сядайки срещу гадателката, той се представя за търговец, искащ да разбере развоя на своя фиктивна сделка. Както на всички свои клиенти, мадам Ленорман му казва да разбърка картите и да се концентрира върху въпроса, който задава. След това тя самата се фокусира и разпръсва картите по масата. 

Първата карта, която обръща, е Рицар Мечове – казва на мъжа, че той не е търговец, а военен офицер, който е не само с висок чин, а също е свързан с човек, който ще бъде император. Следващата карта е Крал Мечове – той самият ще бъде велик крал един ден. Последната карта е лесна за разгадаване – Смъртта. Мъжът изтръпва от главата до петите.

Ако картите показвали истината, Наполеон щял да бъде провъзгласен за император на Франция. Но ако самият Бернадот щял да бъде крал, това значело ли, че ще се наложи да свали Наполеон от власт? 

По-късно през същата година, Наполеон станал император на Франция, а 3 години след падането му от власт, през 1818 година, Жан-Батист Бернадот бил коронясан за крал – но не на Франция, а на Швеция.

Макар че днес Таро се свързва основно с гадаене и мистицизъм, произходът му се свързва и с изкуството, културата и игрите с карти. Проследяването на историята на Таро разкрива едно пътуване, което обхваща средновековна Италия, Франция от епохата на Просвещението, тайните общества от XIX век и модерната духовност на нашата епоха. Това пътешествие показва не само еволюцията на една уникално построена система от карти, но също така свидетелства за трайното влечение на човек към символиката в живота му, разгадаването на плановете на съдбата и себепознанието на дълбоко лично ниво.

Поява през XV век

Първите известни карти Таро се появяват в Северна Италия в началото на XV век, особено в градове като Милано, Ферара и Болоня. Тези колоди са известни като carte da trionfi или карти на триумфа, първоначално създадени като форма на забавление за италианските благородници. Богато илюстрирани и често ръчно изработени, тези ранни колоди са били поръчвани от влиятелни фамилии като Висконти и Сфорца. Сред най-известните примери е именно колодата Висконти-Сфорца, която е частично запазена, отличаваща се с пищни златни листове и сложни произведения на изкуството. По онова време, Таро не се използва за гадаене, а намира приложение в игри с карти. Играта, известна като trionfi, а по-късно като tarocchi, включва стандартна колода от четири бои с допълнение от 22 специални козове. По-късно тези козове се превръщат в това, което днес познаваме като Големите аркани.

В края на XV и началото на XVI век, структурата на Таро колодите се стандартизира. Пълната колода включвала 78 карти, разделени на две основни части: 22 Големи аркани, включващи символични и алегорични фигури като Глупакът, Магьосникът и Светът, и 56 Малки аркани, които били подобни на съвременните карти за игра, и се състояли от четири бои – Чаши, Мечове, Монети (Пентакли) и Жезли. Всяка боя включвала десет номерирани и четири дворцови карти: Паж, Рицар, Кралица и Крал. Тази структура е останала до голяма степен непроменена в продължение на повече от пет века.

(Карти от Колода Пирпонт-Морган Бергамо
Източник: https://en.wikipedia.org/wiki/Visconti-Sforza_Tarot)

Разгръщане на окултната символика

Превръщането на Таро от игра с карти в мистичен гадателски инструмент започва във Франция през XVIII век. През този период в Европа се засилва интересът към мистицизма, тайните знания и древните цивилизации. Френските окултисти започват да интерпретират Таро не просто като игра, а като хранилище на скрита мъдрост. Една от първите и най-влиятелни фигури в тази промяна е Жан-Батист Алиет, който пише под псевдонима Етейла. През 80те години на XIX век той публикува книги, в които определя Таро като гадателски инструмент и твърди, че произходът му се крие в Древен Египет. Теориите му намират дълбок отзвук у всеки, който иска да стигне до извора на изгубената древна мъдрост.

По същото време, Антоан дьо Жебелен, протестантски пастор и масон, предлага подобна теория в своя труд “Le Monde Primitif”. Той твърди, че Таро съхранява древноегипетски религиозни тайни, по-специално мъдростта на Книгата на Тот – митичен текст, приписван на египетския бог на мъдростта и науката. Той вярва, че символиката на картите Таро съхранява скрити египетски религиозни и философски истини, които са били предадени във времето и са били прикривани под формата на игра. Той тълкува картите от Големите аркани като алегорични изображения на древноегипетски теологични и философски принципи. Например в картата на Върховната жрица (или Папеса, както е била в ранните колоди), той видял завоалирана препратка към Изида, египетската богиня на магията.
Той дори предлага етимология на думата Таро, като твърди, че тя произлиза от египетски думи: Тар (означаваща път) и Ро (означаваща кралски), откъдето Таро = Кралски път или Кралският път на живота.
Мисленето на Жебелен е повлияно от идеалите на епохата на Просвещението и масонските интереси към древната мъдрост и символиката. Той вижда в Таро доказателство за една-единствена древна истина, споделяна от всички култури, скрита в митовете и символите.

(Карти от Колода „Old Style Tarot“
Източник: https://www.spiritelement.co/prettypowerfulthings/old-style-tarot-review-halfy)

Златната епоха на езотеричното Таро

През XIX век се задълбочава връзката между Таро и западната езотерична традиция, особено чрез влиянието на тайните общества и окултните мислители. Френският окултист Елифас Леви изиграва ключова роля в преосмислянето на Таро като система за духовно познание. Той свързва Таро с кабалистичното Дърво на живота и вижда в картите синтез на нумерология, алхимия и астрология. Неговите трудове полагат основите на съвременното мистично тълкуване на Таро, разглеждайки картите като ключове към универсалната мъдрост, а не като прости символи.

В края на XIX и началото на XX век Херметическият орден на Златната зора, британско тайно общество, посветено на изучаването на метафизиката и окултизма, напълно интегрира Таро в своето учение. Членовете на Златната зора, сред които Артър Едуард Уейт и Алистър Кроули, доразвиват символичната система, създадена от по-ранните окултисти. През 1909 година Уейт, заедно с художничката Памела Колман Смит, публикуват Таро на Райдър-Уейт-Смит. Тази колода се превръща в една от най-влиятелните и широко използвани Таро колоди в англоезичния свят, отличаваща се с напълно илюстрираните си малки аркани и ясни символични теми. Приблизително по същото време Алистър Кроули започва работа по своя собствена версия на Таро, която по-късно е публикувана като Таро на Тот. Нарисувана от лейди Фрида Харис, колодата Таро на Тот е известна с плътното си символично съдържание, абстрактния си художествен стил и съответствието си с телемската философия на Кроули.

(Карти от Колода „Таро на Тот“
Източник: https://realgroovy.co.nz/product/9780880793087/thoth-tarot-deck-78-card-tarot-deck)

Таро в нашата епоха

В средата на XX век, Таро преживява възраждане, което съвпада с по-широки културни движения, акцентиращи върху духовността, психологията и личностната трансформация. Контракултурната епоха на 60те и 70те години на ХХ век възприема Таро като инструмент за самоанализ, изграждане на собствена идентичност и нерелигиозен мистицизъм. Мислители и практици започват да правят връзки между архетипите на Таро и теориите на Карл Юнг, по-специално концепциите му за колективното несъзнавано и психологическите архетипи. В този контекст, Таро вече не се възприема само като инструмент за предсказване на бъдещето, а като огледало на душата и средство за навигация из вътрешния свят на човека.

През последните десетилетия Таро продължава да се развива, намирайки нов живот и приложение в изкуството, литературата, киното и технологиите. Създадени са хиляди нови колоди, вариращи от точни репродукции на исторически дизайни до въображаеми интерпретации, включващи всичко – от митология и съвременна култура до колоди специално за любителите на котките.

Въпреки своята популярност, Таро остава заобиколено от митове и погрешни схващания дори днес. Все още има много хора, които приемат тази картова система като нещо “дяволско” (колкото и кавички да сложа тук, ще бъдат малко) и опасно, а в действителност значението и употребата ѝ се определят изцяло от намеренията на потребителя. Без значение дали човек го използва като духовен инструмент за себепознание или като последен шанс да разбере истината за това дали бившият партньор е бил неверен, всеки може да открие нещо ценно в Таро, което да приложи в собствения си живот и развитие.

(Карти от Колода „Cat Tarot“
Източник: https://www.raincoastgroup.com/item/9781452173634)

…Асо Чаши показва, че гаджето е било вярно… Но не му звънете все пак.

Историята на Таро е история на творчеството, трансформацията и вечната човешка нужда за знание. Започналото като сложна игра с карти за благородниците в ренесансова Италия, се е превърнало в мощна символична система, използвана за духовно израстване, психологическо прозрение и вникване в тайните на съдбата. Независимо дали се използва като метод за гадаене, като огледало на несъзнаваното или просто като източник на красота и размисъл, Таро продължава да интригува онези, които търсят смисъла в символите.

Без реклами, без шум, само съдържание от сърце. Ако тази статия ти е харесала и одобряваш това, което правим, подкрепи независимия проект BGPentagram с дарение – ние пием кафе.