Алхимикът граф Сен-Жермен

1750 година – дворът на Луи XV.
В залата влиза мъж на видима възраст около ранните четиридесет. Облечен е в черно и се отличава най-вече с едно – за разлика от всички останали в салона, той не носи перука.

За изненадващо кратко време той се превръща в централна фигура в разговорите на присъстващите. Никой от тях не е срещал толкова умен и начетен човек през живота си. Тази загадъчна персона е граф Сен Жермен – личен приятел и доверено лице на Негово кралско величество.

Сен Жермен не е просто легенда. Той е исторически съществувала личност, която играе ключова роля в редица значими събития. Странното е, че тези събития се простират в период от близо двеста години.

Когато Сен Жермен се появява за първи път във Версай, той е напълно непознат за местното благородническо общество. С изненада аристократите откриват, че владее до съвършенство всички европейски езици, както и класическите инструменти на Барока – пианото и виолата. Освен това е дълбоко запознат както с историята на древността, така и със съвременните събития. Когато разказва истории, го прави с такава точност и детайлност, че остава усещането, че е присъствал лично на описваните събития.

Крал Луи XV By Workshop of Louis-Michel van Loo – [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=122703424

За кратко време той се превръща в любимец на двора и желана компания на всеки банкет. Но когато бъде попитан за своето минало и роднински връзки, отговаря уклончиво, често с лека насмешка, че произхожда от прекалено далечно място.

Интересен факт е, че графът никога не се хранел. Той пиел вода или чай, но не приемал храна.

Мистичната харизма и изключителните социални умения на Сен Жермен бързо му отварят вратите към дворцовите интриги. Луи XV започва да го използва като личен шпионин и таен пратеник, а графът често пътува на мисии в Испания и Англия. Неговото присъствие и обаяние не остават незабелязани и от мадам дьо Помпадур (Jeanne-Antoinette Poisson) – любовница на краля, която Александър Дюма описва като страстна авантюристка и любителка на забранени тайни и мистични учения.

Очевидно Сен Жермен вижда в нея нещо повече от придворна фаворитка, защото си позволява да се разкрие и да ѝ демонстрира своите умения като химик и алхимик. Тук е важно да се отбележи, че Мадам дьо Помпадур не е просто любовница на Луи XV – тя е това, което мнозина наричат „силата зад короната“. Именно поради тази причина, скоро след това граф Сен Жермен получава собствена лаборатория, разположена в замъка Шамбор, далеч от погледите на любопитните.

Години по-късно мадам дьо Помпадур споделя, че е ставала свидетел на експерименти и процеси, които не е могла да обясни с познанията си. Самият Сен Жермен твърдял, че притежава еликсира на безсмъртието и че е способен да създава благородни метали от други сплави. За всеки, който има дори базови познания по алхимия, това признание е повече от ясно – граф Сен Жермен заявява, че е открил онова, което традицията нарича Философския камък.

Освен като алхимик, Сен Жермен действа и като таен дипломат. Луи XV го използва за неофициални мисии, особено в периоди на напрежение между Франция, Англия и Австрия. Всеки запознат с историята на Франция знае, че управлението на Луи XV е белязано не само от скандали, но и от постепенно отслабване на кралската власт. Достатъчно показателен пример за това е фактът, че кралят дори не успява да изпрати отряд от ловци, който да сложи край на двугодишната криза в Жеводан.

„Мадам де Помпадур“ By Maurice Quentin de La Tour – https://histoire-image.org/fr/etudes/madame-pompadour, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=464024

Около 1762 г. за Сен Жермен става опасно да остане във Франция. Министърът на външните работи, дюк дьо Шуазьол, открито го ненавижда и започва да го обвинява в двойна игра срещу държавата. Истината е, че Сен Жермен е запознат с всяка дворцова интрига и е достатъчно умен, за да я използва в своя полза. Основният проблем обаче е, че крал Луи XV постепенно губи властта си, а през 1764 г. мадам дьо Помпадур умира от туберкулоза. Така Сен Жермен остава без своето най-силно покровителство и скоро започват да се носят слухове, че срещу него се подготвя разследване.

През този период граф Сен Жермен напуска Франция така, както се е появил – сякаш от нищото. Никой повече не го вижда. Никой не знае през коя граница е преминал, къде е отишъл и по какъв път. В лабораторията и в жилището му не остават никакви следи – нито документи, нито записки, нито дори вечните му черни и сиви дрехи. Любопитното е, че в по-късните архиви не се открива нито един официален документ за арест или преследване на човек с това име. Присъствието му във френския двор оцелява единствено в дневниците и спомените на хората, които са го срещали.

Интересен факт е, че един от малкото хора, които лично срещат граф Сен Жермен и оставят писмено свидетелство за това, е великият авантюрист и прелъстител Джакомо Казанова. В мемоарите си той го описва като изключително образован, хладнокръвен и напълно непроницаем човек. Казанова отбелязва още, че графът говори за минали исторически събития така, сякаш е присъствал на тях, и често поправя онези, които ги разказват по начин, с който не е съгласен.

В „Историята на моя живот“ Казанова разказва, че се среща със Сен Жермен по повод подобряването на диаманти. Графът твърдял, че е способен да върне първоначалната форма на два диаманта, които Казанова му предоставя, и да ги съедини в един – процес, за който щели да бъдат нужни тридесет дни. Макар и скептичен, Казанова се съгласява.

„Франческо Джузепе Казанова“ By Francesco Giuseppe Casanova – Adriano C. from en: wikipedia, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=134753

След изтичането на този срок великият авантюрист получава един-единствен диамант с още по-високо качество. Казанова се опитва да открие измама от страна на графа, но така и не успява.

След като напуска Франция, граф Сен Жермен остава в Европа, но напълно излиза от светския живот. Той преминава към по-дискретни, но още по-влиятелни среди, където вече не е под светлините на двора, а работи „в сенките“.

Около 1768 г. благородник, който се представя като граф фон Сен Жермен (Graf von Saint-Germain), се появява сред висшите кръгове на масонството. Малко по-късно Сен Жермен става личен съветник на Фридрих II Велики, краля на Прусия. Фридрих Велики е известен философ, мистик и последовател на Волтер – а самият Волтер остава дълбоко впечатлен от загадъчния граф. По-късно той ще напише за него:
„Сен Жермен е човек, който знае всичко и никога не умира.“

През 1770 г. Сен Жермен се установява под закрилата на Карл Хесен-Каселски, ландграф на Хесен. Очарован от мистичния граф, Карл му предоставя собствена резиденция с напълно оборудвана лаборатория, където Сен Жермен работи необезпокояван, далеч от дворцовите интриги.

На 27 февруари 1784 г., в Шлезвиг-Холщайн, е записано официално съобщение, че граф фон Сен Жермен е починал. Според изчисленията, към този момент той би трябвало да е на около осемдесет години. Известие за смъртта му е публикувано, а погребението е извършено – но без присъстващи. Няма свидетели, които да са видели тялото, нито сведения за гроб. Смъртта на Сен Жермен остава изцяло документална.

Тук легендата би трябвало да приключи.
Но историята продължава.

1793 година – Френската революция.
Контеса д’Адемар (Jeanne-Louise-Henriette Campan d’Adhémar) среща погледа на човек, когото е виждала като дете, но никога не е успяла да забрави. Към нея, с позната чаровна усмивка, се приближава граф Сен Жермен. Първоначално тя не може да повярва на очите си и пита дали пред нея не стои наследник на прочутата личност. Графът ѝ отвръща спокойно:
„Не, милейди. Това съм аз – вашият покорен слуга.“

След това ѝ разкрива подробности от тяхната среща в двора на Луи XV, когато тя е била дете. Контесата дълго не може да повярва на случващото се – човекът пред нея изглежда на около четиридесет и пет години, също както при първата им среща. Днес знаем тази история благодарение на нейните лични мемоари – Souvenirs sur Marie-Antoinette et la cour de Versailles.

„Контеса д’Адемар“ By Joseph Boze – second upload: www.gogmsite.netfirst upload: www.photo.rmn.fr, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2857635

По време на тази среща контесата е била на около петдесет години. През следващите три десетилетия тя играе важна роля в събитията около Френската революция и наполеоновата епоха. В този период тя се среща още няколко пъти със Сен Жермен. Според нейните записки, той я предупреждава за падането на монархията и за предстоящото изпитание на Франция. Контесата твърди, че го е виждала дори в компанията на самия Наполеон Бонапарт.

През всички тези години Сен Жермен не остарява.
А тя така и не успява да научи нищо повече за него.

През XVIII век граф Сен Жермен е забелязан и в компанията на сър Робърт Клайв в Индия. Генерал-майор Робърт Клайв, първи барон Клайв, е човекът, който установява господството на Британската източноиндийска компания в Бенгал и играе ключова роля в подчиняването на Индия на Британската корона. Появата на Сен Жермен редом до такава фигура отново поставя името му в центъра на глобални исторически процеси.

По-късно графът се появява като член на комисия, чиято задача е да посредничи за мир между Прусия и Австрия. Именно в този период той се среща с великия мислител, психолог и лекар Франц Антон Месмер. Двамата се движат в едни и същи интелектуални кръгове, в които се обсъждат окултни практики, херметизъм и алхимия. В по-късни свои изказвания Месмер намеква, че е получил основите на изкуството, което днес наричаме хипноза, именно от Сен Жермен.

Ако обобщим появите на граф Сен Жермен от самото начало до наши дни, картината става още по-необичайна.

Той се появява и в Русия, където според някои свидетелства подпомага възкачването на Екатерина Велика на трона. Появява се и в Холандия, където участва в усилията за прекратяване на Седемгодишната война, и отново се среща със своя познат Джакомо Казанова. Като жест към него, Сен Жермен превръща обикновена монета в злато – още един епизод, останал без рационално обяснение.

По-късно Сен Жермен се завръща във Франция, за да предупреди Луи XVI и Мария-Антоанета за предстоящата революция. Той говори за мащабна конспирация, която ще разтърси цялата нация. Предупреждението е пренебрегнато, но в своите мемоари Мария-Антоанета признава, че ѝ се е искало думите му да бъдат приети по-сериозно.

Така можем да обобщим, че граф Сен Жермен се появява или е свързан с почти всяко значимо историческо събитие от Ренесанса до средата на XIX век.

Окултистът и съосновател на теософията Елена Блаватска (1831–1891) твърди, че Сен Жермен се е свързал с нея по духовен път. Тя го описва като Адепт, който работи зад кулисите на историята, и твърди, че е аватар на съзнание, което се намира в дълбока медитация под планините на Хималаите.

„Елена Блаватска“ By unklar – http://www.theosophycanada.com/pics/slide25.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2360327

И все пак, през 1914 г., по време на Първата световна война, двама баварски войници задържат мъж на около четиридесет и пет години, който твърди, че се казва Сен Жермен. Той бил изключително образован, говорел множество езици и лесно печелел доверието на околните. Според разказите, този човек ги предупреждава, че тиранин от ниските социални слоеве на Германия ще поведе света към още по-страшна война и ще носи древен символ.

През 1930 г. американският инженер и бизнесмен Гай Балард (Guy Warren Ballard) е на почивка в планината Шаста, Калифорния. Една вечер, докато е сам, пред него се появява млад мъж, който се представя като граф Сен Жермен. Според разказа на Балард, двамата провеждат дълъг разговор, по време на който графът се разкрива като духовен учител.

„инж. Гай Балард“ By Unknown – https://thecatholicherald.com/heretic-of-the-week-guy-ballard/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=57327928

След тази среща Балард е толкова силно повлиян от историята и учението на Сен Жермен, че създава духовното движение „Аз съм“ (I AM). То се основава на идеята, че всеки човек може да влияе на собствената си съдба, че във всеки от нас съществува божествена искра и че страданието не е неизбежно, а резултат от незнание. Това движение съществува и до днес.

След 1930 г. няма други документирани сведения за физическа поява на граф Сен Жермен.
Разбира се, това не означава, че такива срещи не са се случвали.

Граф Сен Жермен не е важен, защото може би е живял дълго.
Той е важен, защото ни напомня, че алхимията никога не е била наука за злато, а изкуство на вътрешната трансформация.

Химията е изкуството да смесваш елементи, за да ги подсилиш или да получиш трети, който носи чертите на предишните два. Алхимията отива по-далеч – тя смесва духовния с материалния свят, видимото с невидимото, възможното с невъзможното и времето с пространството. Именно по този начин тя създава онова, което неуките наричат магия.

Алхимикът не търси безсмъртие на тялото, а вечност на съзнанието.

Сен Жермен е просто един от тези отпечатъци – не като човек, а като знак, че знанието може да се движи през вековете, без да принадлежи на никого. В алхимията важен е само процесът. Затова един от нейните основни закони гласи, че Великият труд никога не приключва.

Ако тази статия е била интересна за вас и желаете да научите повече за алхимията, да прочетете още истории и да се срещнете с други велики личности, можете да откриете нашия материал „Основите на алхимията“ във втори брой на BGPentagram.