Хелоуин: Празникът, който не е сатанински – за разлика от невежеството

   След два дни на вратата ви може да се позвъни и да чуете репликата: „Пакост или лакомство?“
   През останалото време на годината това най-вероятно ще са хора от НАП, но по изключение, в края на октомври това са странно облечени деца, които просто искат да ги почерпите с бонбони.
От опит казвам – това не работи при НАП.
   Поради някаква причина, голяма част от българите имат проблем с Хелоуин. Както става ясно всяка година, неговото отричане често служи като предизборна кампания или като начин „патриотично настроени“ инфлуенсъри да си вдигнат интереса и трафика.
   Има три стълба, които държат храма на невежеството и омразата към „празника на тиквата“ – и това са:
„не е християнско“, „не е патриотично“ и „е сатанинско“.
За съжаление, тези стълбове отдавна са изгнили, а храмът е изграден в чест на фалшиво божество.

   В тази статия ще обясня на всеки, който е достатъчно любознателен, какво всъщност е Хелоуин, какви са неговите корени и каква е символиката му.
   Но преди това няма как да не засегна и темата с децата и бонбоните.

   Всеки, който мрази Хелоуин, повтаря едно и също: че децата трябва да се научат да почитат празника на народните будители, и че едното пречи на другото. Въпросът ми е – как точно пречи? Хелоуин е на 31 октомври, а празникът на будителите – на 1 ноември. Не е едно и също.

   Но нека питам обратно: защо децата не почитат народните будители?
   Ако исках да се заям, щях да кажа, че за Хелоуин има безброй филми, цяла поп култура, пропаганда от родни и чужди медии, а търговските вериги са пълни с тематични артикули. Какво имаме ние за будителите? Ако не се лъжа, преди две години имаше джендър шоу, което нагло носеше това име. А откога не е правен качествен филм по темата за будителите? Кога медиите са излъчвали дискусия, насочена към младите, която реално да ги накара да се интересуват от тези хора? Но няма да попитам, защото не искам да се заяждам.
   Ако търсите проблема — погледнете се в огледалото.
   Не е проблем, че децата обикалят от къща на къща и просят сладко. Те го правят, защото е забавно и различно.
   А ако вие – онези, които сте отговорни за тяхното възпитание – им дадете правилното образование, те спокойно могат да уважават и двата празника еднакво силно.

   Да, предполагам, че това е трудна задача в страна, където невръстни деца се избиват в моловете заради момичета, а други не могат да познаят часовника, лявата си ръка или собствената си история.
   Може би това е работа на Министерството на образованието, но докато там се редуват министри, които са или дрогирани, или заети с оргии, нека продължим да обвиняваме Хелоуин.
   Засега ще се оправдаваме с това, че празникът е „сатанински“.
   Удобно е така да наричаме всичко, което не разбираме, не можем да обясним, или от което просто ни е страх.

   И все пак – ще обясня какво в действителност е онова, което днес наричаме Хелоуин или Празникът на всички светии, какви са неговите корени и символика. Надявам се това да промени нечии възгледи.
   Защото знанието е по-силно от отричането – особено в страна, в която отричането е национален спорт.

   Неуките свързват Хелоуин с американската поп култура, тиквите и преклонението пред дявола.
   Това е и причината в този момент всеки втори чичо или леля да се възползват от правото си да имат достъп до интернет и да призовават „да не го празнуваме“.

   Очевидно, според тях, празнуването се състои единствено в това да не пускате децата си да проверят шкафа със сладки неща на съседите – защото това е реално цялото празнуване, което така или иначе се случва у нас.

   В действителност обаче, Хелоуин не е американски празник, а европейски.
   Той е с келтски корени, а истинското му име е Самхайн/Сауин (Samhain).
   За келтите годината не се разделяла на четири сезона, както при нас, а на светла и тъмна половина, като Самхайн отбелязвал началото на тъмната.

   Годишният им цикъл включвал четири основни празника:
Имболк (1 февруари), Белтейн (1 май), Лугнасад (1 август) и Самхайн – забележете – на 31 октомври.

   Но това не е бил празник на злото, а на обновлението и на края, който сам по себе си е едно ново начало. 
   Келтите вярвали, че нощта на Самхайн е „извън времето“. В тези часове границите между световете се размиват и духовете на предците могат да преминат обратно в света на живите, а магическите същества като сиди, феите и духовете от подземния свят, излизат на повърхността. Тук не става дума за „демони“ в християнския смисъл, а за духовни сили, свързани с природата и предците ни.
   Келтите са почитали този празник с няколко ритуални практики:
– Оставяли храна и алкохол пред вратите си, за да почетат душите на своите покойници.
– Палели огньове, като с това символизирали светлината, пазеща от хаоса и студа. Но също така вярвали, че това помага на техните предци да намерят пътя към дома.
– Обличали се в различни ръчноизработени костюми и кожи, и слагали маски, за да се слеят със света на духовете. Целта на маскировката е била да не бъдат разпознати от злите демони, които ще искат да вземат душите им. 
   Виждате ли някаква прилика с нашите задушница и кукеровден?

   Когато християнството се разпространява из Британия и Ирландия (VII–IX век), Църквата не успява да изкорени езическите традиции, и както прави по принцип, решава да ги асимилира. Папа Григорий III премества празника    Ден на всички светии (All Saints’ Day) от пролетта на 1 ноември – ден след Самхайн. Нощта преди това става известна като All Hallows’ Eve („вечерта на всички светии“) → Hallowe’en → Halloween.
   Така в продължение на векове двете традиции съжителстват – езическата и християнската , като се преплитат в общ обичай, посветен на прехода, смъртта и паметта.

   Защо символът на Хелоуин е издялана тиква със свещ? Този обичай произлиза от келтската легендата за „Джак с фенера (Jack-o’-Lantern)“. В оригинал не се използва тиква, а изрязана ряпа със свещ в нея. Келтите са почитали по особен начин зеленчуците, които виреят в земята, защото са вярвали, че те са докоснати от подземния свят. Ряпата е бяла (бледа) и е била на особен почит. Но когато ирландските емигранти пренасят тази легенда в Америка през XIX век, откриват, че тиквата е много по-лесна за издълбаване от ряпата. Така тиквеният фенер се превръща в емблемата на Хелоуин.

   Ето и самата легенда:

   „В древна Ирландия живял един ковач, когото наричали Скъперника Джак (Stingy Jack). Той бил известен като измамник, пияница и човек, който постоянно хитрувал, за да се измъкне от неприятности.
Една нощ, докато пиел в кръчмата, самият Дявол се появил, за да вземе душата му.
Джак обаче, с присъщата си хитрост, го убедил преди това да пийнат заедно. Но понеже Джак нямал пари, той предложил дяволът да се превърне в монета, за да платят.
Дяволът се съгласил и се превърнал в монета, а Джак веднага я пъхнал в джоба си, до сребърен кръст, който не позволил на дявола да си върне формата.
Джак го пуснал едва след като дяволът му обещал да не взема душата му още десет години.

Десет години по-късно, дяволът отново дошъл за душата на Джак.
Този път Джак го помолил за последно желание – да му откъсне ябълка от високо дърво.
Щом дяволът се покатерил, Джак гравирал кръст на ствола, и така пак го заловил в капан.
Отново го пуснал само след обещание, че никога повече няма да претендира за душата му.

След години Джак умрял. Но когато стигнал до Райските порти, Бог отказал да го приеме – бил прекалено нечестив.
Когато опитал да влезе в Ада, и дяволът го отпратил, спазвайки обещанието си.

Така Джак останал между двата свята – без дом и без покой.
Преди да го отпрати, дяволът му хвърлил една горяща въгленка от ада, за да осветява пътя си в тъмнината.
Джак я сложил в издълбана ряпа, за да не изгасне от вятъра, и оттогава скита из света в нощите на Хелоуин, търсейки място за своята душа.“

   Обърнете внимание, че тук се споменават кръст, дявол и бог. В основата си, Самхайн е празник, който датира от около хилядолетие преди Христа. Когато обаче споменаваме Джак с фенера, това вече е популярна народна история, появила се много векове по-късно, когато християнството вече е проникнало дълбоко в ирландската култура и образът на „дявола“ е бил добре познат.

   Преди да обявим един празник за „сатанински“, добре е да се запитаме кого всъщност демонизираме – древната човешка мъдрост или собственото си невежество.
   Хелоуин не е култ към злото, а памет за границата, на която човекът винаги е стоял – между живот и смърт, страх и просветление.
   Всяка култура е имала своя нощ на духовете и свои ритуали на прехода – включително нашата.
   Нещо, което няма да научите от гледане на риалити формати е, че има теория, която свързва траките и келтите в едно родово разклонение. Ако се вгледаме внимателно, ще открием, че между келтския друид и тракийския жрец няма пропаст, а родство.

   Така че, преди да хвърлим „сенки“ върху празника на сенките, нека си спомним: Истинското зло не идва от мрака. То идва от онези, които отказват да видят светлината в него.

   Пакост или лакомство?

Без реклами, без шум, само съдържание от сърце. Ако тази статия ти е харесала и одобряваш това, което правим, подкрепи независимия проект BGPentagram с дарение – ние пием кафе.